Един гларус
Вълните бавно се поклащат,
говорят сякаш с пясъка.
Неща от векове, които знаят,
но пак се слушат и разказват.
Един самотен гларус едва-едва
пристъпваше сред тях.
Не слушаше, не виждаше дори,
от седмици не беше ял.
И празно гледаше напред...
Какво, че слънцето изгря
и чайки крякат надалече.
Какво, че няма буря
и вятър силен, да го духа.
Той беше гладен...
Едно дете на плажа спря,
закуска носеше в ръка.
Приседна и в морето се загледа,
похапваше и слушаше вълните.
Тогава гларуса видя – самотен,
стъпващ по брега, перата свои
свил, унил и шляпащ във водата.
Отчупи залък и му хвърли.
Гларусът се спря, преглътна.
Едва тогава, той видя, че има
ден, че има пясък, светлина!
Криле разпери и волно полетя,
над тихо утринно море.
Летеше и летеше все надалече,
забравил пясък, брегове.
Вълните бавно се поклащат,
говорят сякаш с пясъка.
Неща от векове които знаят,
но пак се слушат и разказват.
© Хари Спасов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Сърдечно благодаря,Victoria!
-
Хари, всяваш доброта сред всички ни!
-
Благодаря за хубавия коментар,Ирина!Ти си мъдър и добър Човек!
-
Колко е важно и най-дребното нещо-една протегната ръка или една троха дори,за да усетиш,че си жив!Ако има повече добри хора,ще правят щастливи и нещастните/гладните/ и ....себе си,Хари!!
-
Благодаря,Краси!
-
Много са нагли вече тия гларуси, но пък стиховете ти дават полет на мисълта.....
-
Благодаря,Дочка!
-
Каква доброта и синева струи от твоето стихотворение, Хари! Да е добър и щастлив денят ти.
-
Благодаря,Виктория!Радвам се,че те е докоснал!Сърдечни поздрави!
-
Прекрасен стих! Поздрави!
-
И аз ти благодаря най-сърдечно,Албена!!!
-
Отведе ме на любимото ми море, благодаря ти! Много доброта, красота, полет има в това стихотв., поздравления!...
-
Благодаря ти от сърце,Катя!!!Поздрави!!!
-
Като приказка!Как добротата ни дава сили за полет...
Хареса ми стиха ти , Хари!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
