Един изгубен пътник. Като вятър,
поел на юг... на север... и на запад,
поел в дъха си облаци и думи -
отдавна изваляни... Стари бури -
в сърцето му сломено от кръжене,
бушуват послесмъртни, отегчени -
отдавна оскотяли - от болене,
сковават му нозете уморени.
Един изгубен пътник. И безсмъртен.
Че времето отдавна го забрави.
Не търси вече пътя да се върне.
Там - кой да го прегърне не остана.