Един живот

Feb 11, 2007, 5:17 PM

Poetry » Phylosophy

856 0 1

Останал без път, без посока,
отчаян, но не примирен,
ти чакаш само едничка насока
към пътя така устремен.
Животът те мачка, не чака
дъх да поемеш дори,
за него си само играчка
с нелепи цели и мечти.
Намерил едничка пролука
в скалата опряла до теб,
ти чакаш само крачка в тишината глуха,
ти чакаш тази крачка, зависеща от теб. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Един живот

Want to read more?

Random works