Крещим, чупим, плачем и се смеем истерично.
Емоционални и радостта, и тъгата приемаме иронично.
Нямаме си простички идеали, нямаме си БОГ.
Губим се, крадем чужди инициали и трием блог след блог.
Дори назад да погледнем, да потърсим... все тая.
Там няма нищо, празно е като небоядисана стая.
Филмите ни, музиката ни разказват за ИСТИНСКИ животи.
Заместваме ги с наште спомени, спомени на идиоти.
А НЕ ТРЯБВАШЕ ДА Е ТАКА!
Трябваше да се раждаме с цели и да ги гоним.
Да си издерем лицата, камъните с пръсти да изроним.
Единият ни живот да мине в огън и жарава. ...