Един ли бе денят ми гнил?
Една ли беше първата ми страст?
От толко скръб се бях напил
и чувствах идеал без власт!
Веднъж ли във сърце умира
красивото на светъл ден?
Веднъж ли в тънка като лира,
се къса пак душата в мен?
Колко радости не зная?
Колко приказки със хубав край,
винаги завършващи накрая,
с влюбени сърца... и после Рай! ...