Apr 28, 2015, 9:05 PM  

Един миг 

  Poetry » Other
478 0 1

В тишината, пронизваща нощта, 

ти бродиш по черните улици. 

Луната те гледа зловещо, 

сянката ти... преследва те сега! 

От нищо не можеш да избягаш. 

Да се скриеш от лошото в света. 

Един миг, променя ти съдбата, 

животът ти - като кървава сълза! 

И нощта все по-мрачна и мрачна... 

тишината плаши те сега. 

Ти тичаш към светлината, 

а тя все по-далече от тебе бяга. 

И за един миг обръщаш се назад, 

и бумм... всичко изчезва! 

Вече светлината за тебе е бледа, 

а луната сякаш все по-зловещо те гледа!

© Периян Байрамова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??