katerina- (Катя Вангелова)
34 554
Jan 27, 2011, 11:43 PM

Един миг 

  Poetry » Love
833 0 3
Луната с душа на вълчица
вие глухо в булото на нощта.
Прозрачни капки пълзят по лицето ù,
нежно галят страха по кожата ми.

Цъфтят полунощници сред полето,
от тъга и копнеж разпръснати.
Пясък изтича между пръстите
и отброява чувства - разкъсани мигове.

Бели клавиши свирят симфония
за две сърца разделени.
Самотни шепи събират дъжда
от капки любов разпилени.

Листа от повехнали радости
вятърът-бродник разпилява във времето.
Снежинки от разтопени сладости
попиват по тялото ми ледено.

музика

© Катя Вангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??