Невинен зов раздира тъмни нощи.
Отчаян вик на плачеща жена.
Притиснала във скута си любимия,
с молещ поглед в далечни небеса.
Оглежда се, но пътят е безлюден!
За миг бе станало това.
Животът спира безвъзвратно,
отнема нечия душа.
"Върнете го! Вземете мене!"
Крещеше тя с болка и тъга.
"Защо отне ми го от мене?
Върни го, моля те, аз искам да умра! ...