Длъжник си на ръцете ми, задето
виновно ме докосват, вместо тебе...
Сърцето ти, твърдиш, било заето...
Но потвърди за мен, че ти не дреме?
Гладуваш за перверзното си бягство
във моя свят контрастно ненормален...
Надрусваш се със новото лекарство
и делника си сив превръщаш в шарен...
Един от сто миража е оазис...
В пустинята затуй ще оцелея -
за дозичка любов, когато лазиш,
аз - дрогата, последна да се смея...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up