ЕДИН ПРОПУСНАТ МИГ
... навярно – в себе си вглъбен, пропускам мигове красиви? –
да зърна – в роклица от лен, Жена, развяла светли гриви,
хлапето, вързало с канап хвърчилце, литнало над парка,
клошаря, който – сам и слаб, тъй мило проси си цигарка,
и старчето, що сладко спи на пейката – и си похърква,
врабчето в старите липи край стихналата градска църква,
момиченцата в моя двор, които скачат пак на ластик,
и – черни ангелчета в хор – щурците в млъкналите храсти.
Доде на български език мълча – над биричката с чипса,
ако пропусна някой миг, светът ужасно ще ми липсва.
12 юний 2023 г. ...