С всеки ден светът ни се променяше
изгасваха милионите слънца.
И само тя - носталгията ни обземаше,
притихнала по нашите лица.
И този свят е вече толкова различен,
отблъснат и предаден отведнъж,
за нас бе той така обичан,
сега поен е само с кървав дъжд.
Сълзи за всичко пропиляно,
що бранили сме с нашите мечти.
Сърцето ни не ще забрави всичкото видяно,
а само тихо в нас ще замълчи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up