Съдбата разделя земята на щастия.
А ние все нещо ковем с ум и сила,
все търсим да влезем в дълбоките пластове
на чужди души – като в своя квартира,
да трупаме страх, ядове и комплекси.
Съдбата, обаче, ни дърпа конците.
И ние си мислим, че ние я теглим,
а всъщност безмилостно ги заплитаме.
И бързо, и сигурно ставаме мнителни.
Животът се дърпа – магаре на мост.
Заключили в своите болки съдбите си,
въртим се във кръг и ядем се до кост. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up