Може би не знаеш какво бих дала,
само за да си щастлив.
Неизплакани сълзи от въздух,
вятърни невидими сълзи,
които единствено ангелите
могат да отвеят.
Но с новия сезон,
ще пораснат нови рози.
И ние ще се съживим,
и ще сме заедно отново.
Болката ще заличим.
Ти си изтъкал стъклени мечти
прекалено смели, твърде крехки.
Нека не ги убиваме, дори
само заради мъката.
Прости и ще забравиш
колко силно можеш да ме нараниш.
Но ти си още тук
и аз бих дала всичко, бих дала много,
колкото време трябва,
за да остане твоят белег.
Всичко е като възел,
който само слънцето може да развърже,
както прави със снега.
И ще има вътре в теб,
и отвъд хоризонта
един малък стих.
Ще има и може би вече съществува
отвъд хоризонта
един стих и за теб...
По ''Elisa - Una Poesia Anche Per Te''
© Сюзън Смърт All rights reserved.