silvereye (Паулина Зарева)
32 181
Aug 31, 2008, 3:56 PM

Един сърдечен зов 

  Poetry » Love
951 0 7
 

Колко е тънък пределът в изкуството,
как стъпваш по тънкия лед...
Не гледай надолу, главата - високо със гордост
и следвай пътя си с чест.

Какво би дал художник,
за да направи щрихите само
на пламенен залез на нашто светило -
не зная.
Не щрихи, не златна картина
със броня от багри ще дам на света,
а в светла поема със думи най-сладки
възпявам аз любовта.

Не са ли лъчите на слънцето рима,
в която тече сладостта,
или водопад от чувства най-силни,
преливащи във нощта?
Ръката трепери под звуци на песен,
залезът идва на тежкия ден,
в пламенни чувства унесени
влюбени двама разперват криле.

Аз ли съм, ти ли си тук сътворила
израз на чувствата най-съвършен?
И аз - поетесата, и ти, неповторима,
се сливаме заедно в залез червен.

© Паулина Зарева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??