/на Тихчо/
Ден след ден. Година след година...
Единайсет се изнизаха в тъга,
без твоята усмивка, рожбо мила,
без думите ти палещи слънца.
Години дълги... в себе си побрали
спомени за онзи минал свят,
когато щастието беше цяло
и нямаше следа от злост и ад.
Сега, когато си звезда небесна,
пред паметта ти свеждаме глави
и молим се, животът ни нелесен ...