Прекърши се дъхът ми. Тишина,
нарушавана от глухи стонове.
В гърдите пулсът ми замря.
Изгубени, по стръмни склонове
се търкулнаха сълзите от кристал,
сякаш от душата ми изтръгнати.
Там някъде той беше издълбал
прощалните слова на тръгване.
Все думи, празни и ненужни,
и едно последно сбогом,
преди да станем непознати, чужди.
Душата ми тежи като олово. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up