Не помня... Викала по теб?!
Когато тишината в мен гореше?!
С привидна сила - пламъче от свещ.
А ти дори не помниш свойто име.
Наричаха те с други имена.
А аз запомних само... Първата вина.
Оттам насетне - щура лудост.
И тишина. Безумна тишина.
Дори когато... Във безлуние.
А единаците?! Ти беше сам.
И нещо се е сбъркала луната...
Поглеждаше те - пламъче от... свещ. ...