За тебе, който ме харесваш
дори със семпли дрехи на гърба,
без грим и в смешната прическа
на калпавия ми фризьор - съня...
За тебе, който се преструваш,
че нищо, нищичко не ти тежи,
да не отроня с хлипащите струни
онези тежки нотички-сълзи...
За тебе, който ме намираш
изгубена в мисловната ми тишина
и по сърдечни паузи разбираш
което нямам силите да изрека...
За тебе, който ме отвеждаш
в така чудати, смели светове,
с' замах където младостта загребва
от хоризонта с орлови криле...
Ще облека най-нежната си рокля
и пръсна щедро звънкия си смях,
словесните клокочещи потоци;
ще се завръщам пак на този свят.
За тебе само, който ме даряваш
с безпрецедентна свобода
и си правдиво мое себеогледало -
ще бъда истинска; и по-добра.
© Таня Донова All rights reserved.
Благодаря