Често в самотните нощи се връщам назад
в онази райска нощ, сложила началото на моя ад.
Последен миг на щастие за мен,
исках времето да спре и да не идва утрешния ден.
Но ето, че то отминава,
а споменът в сърцето ми остава.
Душата ми погубва се от самотата,
а в твоите очи съм вече непозната.
Зная, че няма надежда за нас,
но питал ли си се колко те обичам аз?
Не зная как успя да превземеш моето сърце,
без капка жал, разкъсано на две.
Отиде си, а заедно с теб и любовта,
оставила обляна в мъка моята душа.
Отказвам се от всичко, за мен няма мечти,
единствен в моето съзнание оставаш ти.