Единствена

Oct 12, 2008, 1:37 PM

Poetry » Phylosophy

564 0 7

Колко е
единствено
когато
опознаваш
всичко
стигаш
до дъното
няма
изненади
следи
от разминати
галактики
Колко е
единствено
когато
лоното
нощем
е най-беззащитно
инстинкт
майчин
съдържа
и не може
без упование
да живее

http://bg.dada.net/image/6021977/nangis/

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

face04 (Таня Кирилова)

2008-10-13T11:59:11+03:00

Много мил стих!Прегръщам те!
goredoly (Миглена Цветкова)

2008-10-12T21:43:44+03:00

Поздрав!
Katriona (Кети Рашева)

2008-10-12T15:48:00+03:00

Прекрасно! Като твоите цветя, мила
madlen_kozhuharova (Мадлен)

2008-10-12T15:01:25+03:00

Нежно и красиво! И съм сигурна , че и в съня си протягаш ръце да погалиш рожбите си...Поздрави!
natalia (Наталия Божилова)

2008-10-12T14:16:42+03:00

поздрав
gerrda (Геновева Христова)

2008-10-12T13:48:28+03:00

много хубаво!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-10-12T13:44:23+03:00

Красиво е!Поздрави!

Единствена

Свързани произведения

Comments

Random works