Единствена

Nov 20, 2016, 7:13 PM

Poetry » Love

446 1 4

Защо засвети нощем сред звездите,
сега не спирам с болката да плача.
Аз вече съм почерненият от смъртта ти скитник
и все боли към спомена да крача.
Тъй все вали небето ми в очите,
че нямам днес лечебното ти рамо.
Понеже толкоз рано ти отлитна,
една-единствена, която не прежалих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Единствена

Искате да прочетете повече?

Random works