May 27, 2008, 7:10 PM

Единствена любов 

  Poetry » Love
1299 0 3

Единствена любов

 

Един живот, една мечта,

една любов със две лица.

Мъка, болка, самота

по изгубена любов, една.

Зърна ли те пак за миг -

цялата изтръпвам.

Горя, изгарям - аз пламтя.

И никой, знаеш ли, че никой

досега огъня не успя да угаси?!

Щом те срещна - хвърчат искри.

Голямата любов за мен си ти,

но, уви, разделени заради лъжи.

Ти още ме обичаш, както преди

и аз за тебе плача до зори.

Сънувам те с тъга и плач,

стряскам се и скачам,

а от очите рой сълзи блестят.

Това ли е голямата любов -

да страдаш, да обичаш,

дори да знаеш, че той

на друга принадлежи.

И единствено остава надеждата,

че някой път може би вижда

в нея твоите очи.

 

 

© Мирослава Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??