Не съм ти любимка, а аз те обичам.
Играеш си с мен – ти падрон си, аз роб.
Щом ласки жадувам, получавам плесница.
Мечтая за полет, а съм с надянат хомот.
Прегръщам те здраво, с нежност обличам
самотно прегърбените ти рамене.
Но само гневът ти така си навличам
и с удар премерен съм на колене.
Изглаждам ти бръчките, рисувам усмивка.
Във тъмното паля ти от моята свещ.
Изгарям си раните, нашепвам молитва.
Затоплям ти дланите с дъха си горещ. ...