Единствената!
„Сред моите, различна съм.
Сама съм. Неприета.
Изпитват страх от мен. И бягат.
По-слаби са от мен!
Инстинкти животински в мен бушуват.
Подвластна съм им аз.
Владеят ме, изгарям в тях.
Но никога не ме подвеждат. И вярвам в тях!
Убих го!
Преди време.
Най-силният инстинкт – на майка – водеше тогаз.
Посегна на едното малко.
Умрях за миг...
А сетне го разкъсах.
Така приключих със мъжкаря!
Сега съм пак сама. Отгледах ги.
Поеха малките по своя път.
И пак различна, неприета.
Родена съм да бъда единак.
Не жаля. И не страдам.
Така ми е добре.
Но яви се той. Сега се дебнем с него,
със този мой... смел като орел.
Видя ме. Подивя тогава.
И ме иска. И ме търси.
Награда ще съм аз.
От месеци по мене скита.
Сънува ме.Жадува. Силна страст.
От колко време вече?.. След мен е.
Упорит. И силен е. И умен.
Усещам желанието, погледа.
Движенията му. Страха...
Не искам вече. Настъпва пролет.
Ще сложа край на таз игра.
Приятно бе. Ще свърши.
Отново искам да бъда сама.
В капана му за мен, ще го подлъжа сам.
И как да го направя, знам.
И там ще го оставя. Но ще гледам.
Болезнено крещейки. Сам.”
И пролет е отново...
„Така и стана.
В капана си попадна той.
Излъгах го. Повярва си.
И мой трофей остана той.
И цяла нощ се мъчи.
И моли се. Душа береше.
И страда, и кърви и плака.
Уви, безчувствена останах в мрака.
Наблюдавах го. Със огнени очи.
Дъхът ми във лицето си прие.
Страхът му бе парализиращ.
За миг приключих... И живота му отнех!”
Застанала сама високо на скалата
поздравяваше своята душа –
душата на пълната луна.
Бе единствената оцеляла.
А вятърът носеше воят ѝ.
Воят на хищник – светица.
Воят на бялата Вълчица!
© Фе All rights reserved.