В подножието на Рисовица,
на пиедестала на Градище,
връщам се като лястовица –
там, на бащино ми огнище.
Всичко мое се намира там,
в епицентъра на живота мой,
и да имам друг живот – знам,
към него ме води всеки завой.
Оставени белези на един юноша
напомнят за града му всеки ден,
но, така е – колкото и да е лоша,
реалността е на пътя пред мен. ...