В прегръдката на нощ безкрайна
сънувах дълго тебе, чакан знак.
Сънят ми пазеше онази тайна,
която любовта възвръща пак.
И близко беше и така далече,
душата ми плени със своя чар!
Как неусетно времето изтече,
минутите за мене бяха дар.
Частица от съня си аз ще взема,
за да е с мене тайно през деня,
и ще напиша прелестна поема
за чувствата красиви през нощта, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up