Jul 10, 2008, 10:42 PM

Единственият свят намордник... 

  Poetry » Phylosophy
1018 0 33
 

 

Целувам ти ръка

за добротата,

с която камъка

превръщаш

във възглавница.

И укротяваш

палавия вятър...

А аз приемам

прошката за даденост.

 

Целувам ти ръка

за тишината,

която в мен

хармония поражда.

Напук на трънчетата

във душата ми,

които други

преди теб засаждаха.

 

И мъката

полегнала в очите,

заспива и притихва -

като котка...

Намерила в

домашното огнище

единствения свят намордник.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??