Sanriel (Сириус)
7 4
Nov 14, 2014, 10:11 PM

Единствено Ти 

  Poetry » Other
711 0 1

 

 

Дъжд, който с огън  шепти,

думи изтъкани в твое преди,

време от прах, което боли,

всичко  е спомен, който кърви,

последни в усмивка твои следи,

беше шега, така ли реши,

тогава защо я спаси...

и измъкна от тези червени реки,

с дупки вместо човешки очи,

не знаеща думата спри,

танцуваща в свои тъмни искри...

и  повтаряща тихо – Ти,

... единствено ти.

© Сириус All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??