Смъртта размахва черно наметало,
безредието и страхът са в своето владение.
От първия замах сърцето е примряло,
след втория, припада в сляпо поклонение.
Глобално, зверски, ледено и властно,
страхът превзема всяка клетка и разсъдък.
От малкия екран ехти послание прекрасно
послание за здраве и за живот по-дълъг.
Страхът за тялото превръща ни във роби,
с отнета свобода пропускаме целта си.
Душата виждаме ли как изсъхва, как се трови?
Слепотата оправдаваме със слабостта си. ...