Ти дойде след време и ми каза "Съжелявам!"
и ме накара една дилема да решавам-
дали да ти повярвам пак,отново
или да остана с болката си и да чакам лекарство ново?
Аз мислех да послушам разума си най-добре
или както казват всички да чуя моето сърце?
Осъзнах,че сърцето вече няма глас да извика "Продължи!",
защото ти бе го изцедил до болка,така че силно да започне да кърви.
Послушах разума си,който казваше:"Недей се наранява вече,спри!"
и аз отделих дланта си от твоята със сълзи на очи.
Ти прегърна ме и аз усетих онова различно чувство,заложено във мен-
усетих чувството "душевна смърт" и гниех вече в гроб студен.