Седим на два фотьойла във викториански стил
подобно на велики генерали
и всеки поглед в другия е впил,
и брои безбройните на вид медали.
Седим във стаята затихнала и бяла
на не повече от метър разстояние.
А кукувичката - отдавна излетяла,
и времето измерваме в дихания.
Седя и гледам те в очите сини,
усещам как притеглят ме полека.
Но чувството измамно аз проклинам -
със всеки миг те чувствам по-далеко. ...