ТЯ: Виж колко глупаво е, даже смешно, аз и ти в една пародия, наричаме го любов, а то е грешно, една монотонна мелодия...
Той: Не е... просто леки недоразумения, обичам те, не грешим... стига, постой още, остани... миг поне и нещо, ще решим...
Тя: Не мога давя се... боли ме, не аз нося твойто име, не само себе си ще нараня.. аз мога да съм твоя дъщеря...
Той: Какво повече да ти кажа, как да те задържа, виждам те бягаш, усещам похотта, аз само искам да си ми вярна, да бъдеш моя, а ти ме гледаш и убиваш с поглед... къде греша?
Тя: Вярност? От теб смешно звучи, не - не ме гледай с насълзени очи, или си уморен, друг път ти се спи, аз не искам тъй... кръвта ми ври...
Той: А всичко беше перфектно, спирам те за кой ли път, остани... искам те за мене, не е заради твойта плът!
Тя: Не зная как да ти повярвам, обръщаш всичко ти наопаки, аз искам само да избягам, защо успяваш да ме върнеш ти...?
Той: Мила... обичам те... Тя: На всички така ли се вричаше?... Той: И този път поспри. Тя: Не мога и да литна... (мълчание) Тя: Крилата ми дори строши...
Той: И двама ни раняваш... Тя: Знам... но да дишам не ме оставяш...
Ммм, хубав замисъл...финала ме разочарова.И това четиристишие също:"А всичко беше перфектно,
спирам те за кой ли път,
остани... искам те за мене,
не е заради твойта плът!"...Малко поправка му трябва на това стихотворение според мен.Поздравчета!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.