Една жена като цигулка,
извита в пищните си форми,
била е някога момиче,
а днес звучи като симфония.
Една жена като Мадона,
прелята в слънчеви нюанси,
не най-красивата, но знойна,
дарила би ти доста щастие.
Една жена като амброзия,
узряла, пивка и митична,
прегърнала те в топло ложе -
тя знае как да те обича.
Една жена като вихрушка,
дошла внезапно с адска сила,
усукала се във душата
и теб за дълго укротила.
Една жена като видение,
не точно бяла, нито черна.
Дошла е – любовта си носи
без обещания за вечност.
© Геновева Симеонова All rights reserved.