Една жена говори с ветровете...
Една жена говори с Ветровете,
а може би разбира и вълните...
Кипи под нея яростно морето
и монотонно блъска се в скалите...
... Тя Слънцето все на брега посреща
и тръгва си с лъчите му, последните,
тогава фара, мигайки отсреща --
остава сам: с нощта и със легендите...
... Понякога и на брега осъмва,
когато безразсъдна е Луната,
че свети през нощта и се не стъмва, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up