Една жена мечта
Какво от туй че за мен си ти мечта,
жена красива с хубава рокля на цветя.
Вървиш сега с гордо вдигната глава
и всички погледи са твои, една красота!
И аз вървя след теб и какво от това,
ти вървиш и не ме забелязваш сега.
Гърдите ти големи издават младостта,
а очите ти красиви искрят но с тъга!
Аз съм един поет, обикновен човек,
стиснал под мишниците си своите слова.
Стиховете ми за живота и за любовта
излезли от сърцето ми и моята душа!
Вървя след теб и чета мойте слова,
моите стихове за да те впечатля.
Но не това най-важно за теб сега,
един посребрял поет не е твоята мечта.
Но накрая нещо трепна в твоята душа,
навярно от някои филм или балада една.
Ти се обърна и чак тогава ме забеляза,
един беден поет със стиховете си в ръка.
Дойде при мен и ме хвана за ръка,
видях красива усмивка на твоята уста.
Нещо трепна в твоята душа за любовта,
нея ти търси отдавна, намери я сега!
А над нас усмихваше се красивата стара Луна,
видяла много срещи и раздели, любов и тъга!
Тя бе единствената свидетелка на любовта,
любов истинска, красива, между мъж и жена!
© Валентин Миленов All rights reserved.