Празно е в бара, минава полунощ

и оркестърът замира във последен блус.

Мъж допива чашата и излиза сам.

Сервитьори уморени чакат тежък край.

Тя седи единствена вече часове.

"Барман, поднеси ми пак друго питие".

А пред нея чашите нямат брой и чет...

Погледът и рее се някъде далеч.

Една жена във бара щом седи

сред празни чаши, с болка на очи.

Тя ден не знае, нейна е нощта

и в нея търси изгубена мечта.

В очите блясват искрени сълзи.

И те говорят колко я боли.

Налей и още, барман, донеси!

Любовна мъка тази нощ гаси.