Една луна, една звезда
и колко, колко красота!
Пътуват те един към друг
и леят нежен свиден звук.
Политват с всеки молещ вик,
към нечий влюбен земен миг.
Изпълват с лумнал греещ плам,
камбанен звън, дин дан, дин дан...
Жадуват с порива на вятър...
Милуват с ласката на лято...
Целуват нежно като лебед...
На зима ли са те прелюдия? ...