Ти беше моят грях,
и моят стих недонаписан -
аз нежно утро бях
в очите ти, едва разлистено.
Ти беше сладък сън
в нощта по миглите полепнал -
аз бях зората вън,
по устните ти нежно плъзнала.
От нас роди се ден -
повит със слънчево одеало,
огрял и теб и мен -
една магия в снежно бяло.
© Валка All rights reserved.