Ще изпитам съвсем мъничко болка, като при евтаназия.
Ще изтека между запетаите преди да съм донаписана.
Във едната ръка за кураж ще стисна фантазиите си,
а във другата-кой каквото ми е харизал, по милост.
Едно леко убождане и движенията ще се превърнат в картини.
Отдалеч в перспективата някой ще хукне да ме спасява.
С тази малка подробност, че ще затъне до кръст в терпентина,
а пък аз (в едър план) ще внуша, че заспивам за кратко...
И лица-светлосенки покрай мен ще се струпат. Не може
ей така да напуснеш този лъскав парад, без свидетели!
Алтруизмът ще търси по ръката ми пулс разтревожено,
а от другата някой вече ще е плячкосал копнежите ми. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up