Една надежда

Jul 7, 2013, 11:24 AM

Poetry » Love

493 0 2

Къде отиде обичта ми ?
Люляла ме в море-мечти.
Днес цяла съм с открити рани,
това по всичко ми личи.
Но стига толкоз да се вайкам -
то, без любов, не се живее.
Душата ми - добра хазайка,
на залез слънце ще ме грее.
И винаги ще крия в мене
една надежда златокоса,
че моята любов след време
сърдечни струни ще докосне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Една надежда

Want to read more?

Random works