Една грозна какавида започва да се разчупва отвътре изскача една нежна и красива пеперуда. Размахвайки своите шарени криле тя се опитва да вкуси от живота, все пак този шанс и се дава само веднъж! Но по отсрещното шосе с бясна скорост минава кола, която блъска горкото създание. За миг крилата му се пречупват и то пада дори без стенание! В своето опиянение от живота то губи своя живот!!!
Нещо не съм съгласна с Томата, не е есе, то си е хубав бял стих, нали такива са най-новите тенденции в новата българска поезия. Мисля, че е оригинално, новаторско и много добро.
Стихът започва обещаващо, идеята е супер, ама тоя завършек нещо оаква целия пейзаж. Също и "и то пада дори без стенание!"... кво очакваш от пеперуда, да ти пее Елтън Джон ли, дет се вика...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
"Бял стих в поезията е стих, в който няма рима, но за разлика от свободния стих, има размер: бял ямб, бял анапест."