Една нощ

Jun 26, 2008, 11:19 PM

Poetry » Other

700 0 3

Като око на сова ме погледна
дискът на луната бледна.
В прозореца ми окото появи се,
като с пергел очертано,
сякаш от сребро изковано.
А зад него в купола бездънен -
звезден цвят, необятен,
за човека все още тъй непонятен.
На перваза се облягам,
ръце към Всемира протягам...
Нощ! С красотата си тъй ме омая,
че се почувствах в Рая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Една нощ

Want to read more?

Random works