Една нощ, която няма сутрин...
Вмъкна се във вените и сетивата ми,
малко по малко се доближаваш,
и влизаш в мен, в ума ми, в сърцето ми,
завладяваш ме, а всъщност ме освобождаваш,
не знам кога ти отворих вратата...
Ти си кислорода във въздуха ми,
и само теб мога да те дишам...
неизменно, неутолимо и несломимо
като солта в морето... Кажи ми?
Къде беше преди? Сляпа ли бях тогава...?
Днес чувствам, че ме обичаш в думите ...