Sep 5, 2012, 1:47 AM

Една нощ над белия лист 

  Poetry » Love
519 0 7

Когато звън среднощ удари

часовникът на хола тих,

сърце ми в ритъм ще завари

над още недописан стих.

 

Над образи и точни рими,

не ще почувствам в този час,

как в скайпа ми неумолимо

зелена точка вдига глас.

 

Навярно скука те обвзема

от липсата ми в Интернет,

но аз за теб творя поема

и съм в последния куплет.

 

Сега заспивай. Става късно.

А утрото срещни навън –

в екран те чака стих накъсан

в самотен час от меден звън...

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??