Да вярваш в доброто е даденост,
а аз съм синоним на поквареност.
Мразя да обичам и мразя -
тънки размити граници.
Вечерям сама на свещи
в студен призрачен замък,
но нощите ми са горещи -
мъглив треперещ пламък.
Сутрините ми са мътни от кръв,
заслепени от метален блясък
на ножа, прорязал твоето тяло
и отчаян последен крясък. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up