Весан (Ангел Веселинов)
529 763
Oct 3, 2009, 5:19 PM

Една позната... 

  Poetry » Civilian
872 0 10

 

Една позната вчера сподели

тревогите за своя първолак,

терзаеше се, милата, дали

костюмчето на малкия юнак

„... е най-шикарно. Другите деца

нали не са по-стилни и модерни!?

О, боже, вижте, с тази обеца

онуй момче навярно е от Перник!

Такава простотия! Виж това

момиченце... със рокличка!... горкото!...

Какво си мисли кухата глава

на майка му?... Че тук й е селóто,

та го облякла като за седянка!

Онази пък дошла е по пижама...

прилича на разцъфнала полянка...

такава селяния пррросто няма!...”

Дърдореше, дърдореше... Не спря

дори, когато в класната им стая

отведоха децата. Не разбра

и думичка от словото на „... тая

със блузката от женския пазар...”,

която като майчица погали

детето й, след туй, по навик стар,

натрупан от годините, похвали

хлапетата, притихнали на двора.

А аз си мислех, боже, докога

най-наглите и арогантни хора

в живота ще успяват, а слуга

ще бъде талантливият и свестен

наивник, който простичко се труди

и иска във живота да е честен,

но... „свестните у нас...” – те май са „... луди."

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??