Feb 22, 2008, 6:21 PM

Една прашинка нежност 

  Poetry » Love
1166 0 26
Тежка е Луната. Свечерява се.По тъмното копнежите умират.Назаем ли те имах или раждашеот сенките ми дните по-красиви?
По пръстите блещукаха светулкии стъпвах по нападали звезди.Просвирваха на тънките цигулкищурчетата по късните добИ.
Откраднах ли си? Не, назаем взех сиедна прашинка нежност за из път....Порасна вече малкото човечеи търси своя татко, своя път!**********Едно детенце в мрака се разплака.С очи броеше нощни пеперуди.Отдавна спирка влака си не чака,а пътниците са сменени с други!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Random works
: ??:??