petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
Sep 5, 2006, 1:23 AM

Една предесенна вечер 

  Poetry
791 0 11

                                                         /с обич и уважение към Цв.Бекяров/


Вкусвам от закъснялото топло на циганско лято.
С изострения от времето усет още долавям
винения мирис на есен,прегорели треви
и съзирам отлитащо ято.Но пак продължавам

напред,там където ме чака с бяла надежда,
полюшван, върхът на прецъфтяла топола.
И есенно-зимен,сънят ме прегръща,
а спомените са моята тъжна и нежна опора:

в отразената светлина на прегорелия залез,
в мъждукащия в мене нежен блясък,
в звездите сребърни в своята прелест,
в шепота морски и златистия пясък...

Нощта отдавна е прескочила бяла луна,
скрита зад далечни и близки предели.
Сред листата на заспиващи дървета и цветя,
сънуващи омайни песни на щурците,някъде поели...

Здрачевината полека се разрежда,
превръща се в ранно утро или в късен следобяд.
Сред безкрая на времето...или във съня?
Под разпръсналия се прах на Млечния път...
...до кога ли ще вървя така?

                                 От началото,до вълнуващото...

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??