/с обич и уважение към Цв.Бекяров/
Вкусвам от закъснялото топло на циганско лято.
С изострения от времето усет още долавям
винения мирис на есен,прегорели треви
и съзирам отлитащо ято.Но пак продължавам
напред,там където ме чака с бяла надежда,
полюшван, върхът на прецъфтяла топола.
И есенно-зимен,сънят ме прегръща,
а спомените са моята тъжна и нежна опора:
в отразената светлина на прегорелия залез,
в мъждукащия в мене нежен блясък,
в звездите сребърни в своята прелест, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up