Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
Mar 7, 2008, 7:07 AM

Една роза 

  Poetry » Other
690 0 7

Проглушава дълго мълчание,
от тежестта на липсата боли.
Дере отвътре остро стенание.
Пиесата е недописана. Нали?
Заличени са прежните пътеки,
листа покриха старите следи.
Изгубиха се. Само звуци леки
нашепват тихо: „Тук са били."
Върху клавишите роза вехне,
от цвете превръща се в кинжал.

За мен остави я, когато бяхме...
Прободи ме с нея, без капка жал.

07.03.2008г

(цикъл "Бяло перо")

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??