valia1771 (Ивон)
371 11611
Jun 8, 2010, 6:28 PM

Една самотна, тъжна Вечер 

  Poetry » Love
905 0 21

Една самотна, тъжна Вечер

стои пред моята врата,

пристигнала е отдалече

и моли да я приютя.

 

Нали сърце широко стиска,

душа камбана затрептя,

поканих тази одалиска

на разделените сърца.

 

Направих чай и бях изпекла

домашна баница и баклава.

И разговорът ни полегна

във приказки за любовта.

 

Разказа ми за свойта младост -

каква чаровница била,

за миговете си на сладост,

несвършващи до сутринта.

 

Заспала съм, не съм разбрала,

кога е тръгнала си тя,

на сутринта ме яд обхвана –

изпуснах клюката за Вечерта.

 

 

 

 

© Ивон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??